Mar 9, 2021, 9:51 AM

Ле

  Poetry » Love
1.3K 1 8

Нощта

си тръгна.

Плаща смъкна

тих мистик.

Но ето, миг

на пролетта,

във сутринта,

откри света

и свежест лъхна,

и изтъкна

пак велик

един Светлик

със топъл пик

за красота.

 

За теб мечта,

най нова аз,

днес имам с глас

на птица бяла,

полетяла

с нежността,

със чистота,

от свобода

и всеки час

е жив екстаз,

че твоя цяла,

в мен изгряла,

теб познала...

е любовта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...