Mar 9, 2021, 9:51 AM

Ле

  Poetry » Love
1.3K 1 8

Нощта

си тръгна.

Плаща смъкна

тих мистик.

Но ето, миг

на пролетта,

във сутринта,

откри света

и свежест лъхна,

и изтъкна

пак велик

един Светлик

със топъл пик

за красота.

 

За теб мечта,

най нова аз,

днес имам с глас

на птица бяла,

полетяла

с нежността,

със чистота,

от свобода

и всеки час

е жив екстаз,

че твоя цяла,

в мен изгряла,

теб познала...

е любовта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...