Ледени ветрове

Poetry » Love

513 1 7

Искам отново да съм в дланите

на вечните студени ветрове,

да ме смразят с безверие,

лудуващите зимни ветрове.

Да се превърна в ледена висулка,

събрала хилядите капчици тъга

и за дълго, дълго да се скрия

от огъня на моята душа,

защото тиха болка е,

студената ѝ зимна тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

DochkaGeorgieva (Дочка Г)

helpmepaintthestars и Ади, благодаря Ви за вниманието и уважението. „Искам да чуя какво има да каже тишината.” - любов, любов и пак любов, във всичките ѝ нюанси.

2016-11-03T13:46:39+02:00
Adelita (Ади Николова)

Много красива творба в своята тъга!

2016-10-28T01:48:01+03:00
helpmepaintthestars (Слънчоглед)

„Искам да чуя какво има да каже тишината.”

2016-10-28T00:54:23+03:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Гавраил, Владимир, Владислав и Василка, благодаря Ви за откровението. Прекрасен ден.

2016-10-28T00:10:32+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

"от огъня на моята душа"- няма спасение! Харесах!

2016-10-27T22:35:11+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0