Sep 18, 2007, 4:00 PM

ЛЕДЕНО СЪРЦЕ 

  Poetry
1119 0 6

 


ЛЕДЕНО СЪРЦЕ


 

Самотна пак дойде нощта,
без лунен блясък и звезди.
Дали отново да простя:
ще спрат ли твоите лъжи?

 

Как бих могла да ти простя,
че нямаш ти сърце от плът,
а трябва ли да те коря,
че лед тупти във твойта гръд?

 

И докога ли да се примирявам
с това спокойно безразличие?
Не искам с теб да преговарям -
със манията твоя за величие.

 

Понякога се питам мрачно:
това ли е, което заслужавам,
а с бъдещето си неясно
ще съумея ли да се сражавам?

 

Известно време аз ще страдам,
но пак ще дишам и живея.
Ще дойде ден и аз да радвам
сърцето, за което тъй копнея!


Маги

 

© Магдалена Рашева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това е една емоция в мигове на самота. Май така се чувства човек, като в безизходица и все се пита, пита...
  • Това много ми хареса! Поздрави!!!
  • Това е днес, но утре - знаеш ли колко е красив всеки следващ ден?
    Нов ден-ново начало .Слънчеви дни ти желая, мила Маги. С обич.
  • Правилно! Който не потърси, той няма да намери!
  • Ледът понякога се топи,мила.Ако си много гореща.Пожелавам ти го!
  • Разбира се!
    Защото знаем, че надеждата умира последна!
    Бъди щастлива, Маги!
Random works
: ??:??