ЛЕДЕНО СЪРЦЕ
ЛЕДЕНО СЪРЦЕ
Самотна пак дойде нощта,
без лунен блясък и звезди.
Дали отново да простя:
ще спрат ли твоите лъжи?
Как бих могла да ти простя,
че нямаш ти сърце от плът,
а трябва ли да те коря,
че лед тупти във твойта гръд?
И докога ли да се примирявам
с това спокойно безразличие?
Не искам с теб да преговарям -
със манията твоя за величие.
Понякога се питам мрачно:
това ли е, което заслужавам,
а с бъдещето си неясно
ще съумея ли да се сражавам?
Известно време аз ще страдам,
но пак ще дишам и живея.
Ще дойде ден и аз да радвам
сърцето, за което тъй копнея!
Маги
© Магдалена Рашева All rights reserved.
