May 1, 2007, 8:35 AM

Легенда за демона

  Poetry
666 0 4
 Сьтвори си демона жена,
 разкошно бе това творение на злото,
 дарил я бе дори с душа,
 която някога обаче беше си откраднал от доброто.

 Усмихна се красивата жена,
 в очите и искрици заблестяха
 с ярка,   разноцветна светлина
 те стоплиха сьрца, сьлзи топяха

 Щастлив бе демоньт, обръщайки с дланта
 тялото на своята любима,
 щом докоснеше и той пльтта,
 пораждаше се блян отново да я има.

 И така гнева внезапно отлетя,
 презрян от всекиго, изгуби се вьв тьмнината,
 а изтерзана, нечия душа, дочух запя
 от радост, че сбогува се завинаги с тьгата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...