May 1, 2007, 8:35 AM

Легенда за демона

  Poetry
668 0 4
 Сьтвори си демона жена,
 разкошно бе това творение на злото,
 дарил я бе дори с душа,
 която някога обаче беше си откраднал от доброто.

 Усмихна се красивата жена,
 в очите и искрици заблестяха
 с ярка,   разноцветна светлина
 те стоплиха сьрца, сьлзи топяха

 Щастлив бе демоньт, обръщайки с дланта
 тялото на своята любима,
 щом докоснеше и той пльтта,
 пораждаше се блян отново да я има.

 И така гнева внезапно отлетя,
 презрян от всекиго, изгуби се вьв тьмнината,
 а изтерзана, нечия душа, дочух запя
 от радост, че сбогува се завинаги с тьгата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...