Apr 14, 2007, 2:04 AM

Легенда за любовта

  Poetry
2.1K 0 4
 

 Легенда за любовта


Пиер: Хей, Съни! Спиш ли? Замълчи и слушай! Не чуваш ли някаква песен? Нещо витае из въздуха като приказно-нежна мъгла.

Всичко заглъхва! Дори песента на щурчето и пръщенето на огъня в огнището за онемели. Ето я пак! Съни, слушай! Колко е омайна! Хей, събуди се, Съни! Чуй песента!!!


Вятърът тихо запява,

някак влюбено мълви,

за моята Съни навява

песен на морски вълни!


Едно момче те обича,

то те сънува в нощта

и във вярност се зарича

на теб и любовта!


Нежни камбанки звънят

под  утринната синева,

каменните пламъци кънтят:

„Обичам те! Ти си моя мечта!"


Това момче ще заплаче

капки утринна роса!

За теб е готово да изплаче

и океан от най-горещата вода!


Славейче мигом запява

за най-нежни милувки!

За теб то довява

от юг най-страстни целувки!


Хей, Съни, събуди се!

Чуй края на песента!

Ти на своето момче заречи се

в най-святото име ЛЮБОВТА !


Съни: О, Пиер! Всичко е удивтелно романтично! Обичам те! Затвори очи и ме целуни! Нека тази нощ бъде наша! 

                                     
 Nick   Dracula

     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антон Городецки All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....