Легенда за Побитите камъни
/за титаните и божествения извор/
Преди векове, недалече от Варна,
морето где плискало чудни земи,
имало място едно, за което
стара легенда днес думи реди.
Титани живеели там като стражи,
сам Бог на морето им бил господар,
и тез` великани, огромни и страшни,
за хората местни били са кошмар.
А в малко селце, до кътчето райско,
момък пораснал, станал юнак.
Бог го избрал, свойто име му казал,
безсмъртие дал му, но дал му и знак,
да пази до края святата тайна,
обетът пред никого да не руши
а страх прояви ли или пък нехайност,
смъртен ще стане, тъй както преди.
В една сутрин ранна, когато морето
раждало изгрев за новия ден,
момчето съзряло девойче, което
брегът озарило. Оказал се в плен.
Искрата любовна душа му превзела,
в очите и` черни съзрял диамант,
но после разбрал, че била отредена
за първия там по старшинство великан.
Отишъл юнакът любов да измоли
от стражите властни, надмогнал страха,
а те пък склонили и дума му дали,
мома да отстъпят, след тайна една.
Приел уговорката момъкът влюбен,
готов да пожертва безкраен живот,
решил да покаже, не с думи, а с друго
името свято на морския Бог.
На другия ден, той всички събрал ги
на равна поляна, там, до брега,
с телата им тайното име изписал,
спазвайки клетва за вярност сега.
А Бог възхитен от постъпката смела
и острия ум на младия мъж,
гневът си насочил към тез`, що приели,
волята Нему да стъпчат веднъж.
И тъй подредените морски титани
мигом превърнал в колони - скали,
а там, где в прегръдка се млади отдали,
извор създал... с лековити води.
20.11.2018
Из "Легенди и стихове за българщината"
© Таня Мезева All rights reserved.
