Легенда за "Субашин чешма" край Белоградчик
/продължение /
Минавали годините така,
течало времето като река,
но странникът край бедната колиба
от тежки мисли нивга не заспивал.
Но ето че, в късна нощ една,
на златна есен с грейнала луна,
дочул злодеят силен конски тропот
и жален глас, що молел се за помощ.
Видял и конник стиснал в ръце,
уплашено до смърт едно дете.
Сърце му затуптяло закърняло.
Пробудила се милостта заспала.
Скочил бързо. Ятагана грабнал.
Без да мисли, яростно замахнал.
Острието светнало в нощта.
Търкулнала се в пръстта глава.
"Извърших грях!" - изплакал той наум.
"Но пък спасих детето от зулум!"
В тоз момент погледнал към чешмата
и ахнал. Струя бликала чудата.
Невярващ хукнал. Дланите измил,
а после устни жадни залепил
към бисерната течност, тъй позната,
която му пречистила душата.
"Субашин! Сладка, хубава вода! -
мълвял нещастникът. "О, чудеса!
Най-после, значи, съм простен
и мога да склопя очи спасен! "
От този ден, накрай Белоградчик,
пътници поспрели и за миг
отпиват сладка, бисерна вода
от каменната "Субашин чешма ".
Край!
22. 08.2021 г.
© Таня Мезева All rights reserved.
