(посветено)
Леглото ти е мръсно от въздишки,
самотни като просяка пред ЦУМ.
Премяташ стари пожълтели книжки,
а краят на нощта белее вън...
Леглото ти е мръсно и се влачат
из него стари сънища, мечти
и счупени прегръдки жално плачат,
а всеки миг безпомощно мълчи...
Леглото ти е смъртно двойно ложе
и в него се въргаля самота...
Студено-мека бледата ти кожа ...