Лек стих за чудесата
И все ми казват: Вярвай в чудеса!
Е как бе, Хора? Веч не съм наивен!
Ето на - замахвам със ръка
и в шепата си нищо не намирам.
Що думате? - Невидими били?
Е, да! Добре! Кажете ми тогава:
Какви са тези вашите очи?
Как виждат ги? И как ги разпознават?
Разправяте - били във нас
И само чакат да се случат.
Аха! Оглеждам се и май съм само аз!
Май в мен не се спотайват други!
Та камо ли да има чудеса
във мен. В зениците кафеви
се свива само тишина,
тъй както сутринта. В неделя.
© Деян Димитров All rights reserved.
))))))))))
