Лека нощ...
Не се прибира слънцето все още.
Препича, закъсняло след студа.
При теб - Луна. Блести ти нощем.
Делят ни часове. И
океан...
Загледал съм се, сякаш мисля.
Не мисля нищо. Малко наболяваш.
Защото го усещам. Просто, липсваш ми.
Очите ми те търсят жадно. Няма те...
Затварям ги. Тогава те докосвам.
Почти наистина. Целувам те почти.
Със дъх от шепота ми. После ли?
А после дълго ще се любим. До зорѝ...
Сега заспивай. Аз ще съм до тебе.
Макар да съм далеч, ще ме познаеш.
Когато кожата ти сякаш, че студено е,
настръхваща от пръстите ми, засиява.
И светиш цялата. По-силно от Луната.
Как бих могъл сега да гледам в празното?
Когато с всяко мигване ще се надявам,
и тези мигове без теб ще мразя...
Лила̀ва пелерина се простря.
Е, лека нощ на моето момиче!...
Звездите ли? А също - любовта.
Безкрайни са. Тъй, както те обичам!...
Danny Diester
09.05.2018
Toronto, Ontario, Ca.
© Данаил Антонов All rights reserved.
