Feb 12, 2021, 10:10 AM 2021-02-12T10:43:00+02:00

Лека, сладка, нежна нощ

Poetry » For children

503 2 4

Ми, щом ти духа вятър във платната
и летиш със Сънчо в небесата,
вземи си облаче за пухена завивка,
а друго за възглавничка-усмивка,
а после си легни там, на дъгата,
любувай се на всичко по земята,
и щом във сън затвориш ти очички,
то "Лека Нощ!" ще кажем дружно всички.

12.12.2020.

Георги Каменов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mislitel (Георги Каменов)

Много, много, много красиво, Ничка - Благодаря сърдечно!

2021-02-13T16:04:27+02:00
Niki_art (Николай Василев)

Това ми напомни, за приказката за облачето и вятъра!
Имало едно време едно малко облаче, което с интерес наблюдавало облачните хора и дъждовните нимфеи, как рисували дъгата с цветове стрити от цветето на небесата!
Цветовете му били торкова красиви и многоцветни, че оттук се появила и дъгата, когато облачните хора стрили цветовете, напоили ги в дъждовна вода и се получила многоцветна боя, с която изрисували дъгата!
Един ден облачето се срещнало с вятъра, който носил клонче вишнев цвят в ръката си, облачето се влюбило в аромата и попитало откъде е, това клонче с цвят!
-От земята е клончето с вишнев цвят, там има много цветове и цветя, малко облаче!
Облачето слязло на земята и докоснало цветята, а оттам се появила росата, която и до днес, напомня за любовта на облачето към цветята!
Поздрави, Гош!

2021-02-13T14:34:04+02:00
mislitel (Георги Каменов)

Благодаря, адаш.

2021-02-12T12:08:26+02:00
генек (Георги Коновски)

Детското се събуди...
И е хубаво!

2021-02-12T10:16:03+02:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0