May 19, 2024, 4:54 PM
Леко
Този дъжд не тежи на картината,
а от сънена рамка прелива.
Има плетка на мого години
и не са гласовете му сиви.
Не посяга за четчица времето
и оставя щастливо платното...
Тази вечер ще дойда при тебе и
най-узрелият танц ще ни топли.
За добро... вдетинено глухарче,
ще е мокрият белег на фона
и ще види,
че Бог разговаря
тук с една срамежлива икона.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Аз също много се радвам, че си отново тук, след дълга пауза, Райне! Поезията ти е истинска наслада и празник! Макар тук да бушува его и егоцентризъм, но и това ще отмине!
-
Аз се радвам, че отново тук мога да те чета. Колкото до коментирането все по-рядко го правя "страх да не си навлека нечий гняв", не. Сайтът е станал изключително недружелюбно място. Това делене на групи, връщане на жестове, претенции и демонтриране на жлъч, ирония и неуважение ми идва в повече. Вероятно всеки има своето право от неговата си гледва точка... Често се прокрадва мнение кой защо е спрял да публикува тук. Може причината да е простичка - нездравословна атмосфера.
-
Прекрасен "танц" с думите.❤️
-
Виж, това ми хареса - да не знаем името на автора!
Отдавна си го мечтая аз - представям си стиховете да се разпространяват анонимно...и кой каквото си хареса и го докосне
Ама не тридневно - просто подарък...анонимно завинаги*
Бъдещето принадлежи на тази идея - тогава няма да има конкурси и бой в гърдите...и така - ще бъде простичко...
Но те, младите, ще се погрижат за това))
Иначе и аз чета хаотично и попадам на стари неща...Но градивната критика тук може и да се поднася на лични, ако наистина уважаваш автора! Не е нужно да блеснеш за сметка на друг...На мен са ми поднасяли съвети и съм ги приемала и съм редактирала много пъти!
Някаква човещина и добър тон не са излишни...
Хубав ден ви желая ! И усмихнат! -
Деленето на групички може да спре, ако например не знаем името на автора, който публикува, има такава опция например във фотографските сайтове - тридневна анонимност.
От друга страна невинаги имаме време да изчетем всичко, например след години попадам на нещо, което е заслужавало внимание.
От друга страна обаче, една критика би могла доста да помогне и хората трябва да престанат да я гледат само от негативната й страна и да се стремят да отвърнат веднага "на нож". Мое мнение. Не ангажипам никого с него.
Отделно, че не мога да отговарям за това кой и как третира коментарите ми. Просто е. -
Вале,изказвала съм ти възхита от моженето ти Тук си права - и това ми напомня П.Горинов, който все размахваше пръст с израза, за маймунската размяна на банани...винаги съм реагирала спонтанно на прочетеното, и никога "заради"...Но все пак се намираме в място, където млади хора се учат да пишат...аз на млади години пишех по-големи глупости от сега, макар да се струва на мнителните обратното-Влияех се от автори, които харесвам - от стъпката им, от образността им - имитирах ги и ми трябваше много време, за да намеря себе си - не че ще стана нещо си - но на мен да ми е леко и приятно, когато емоцията, която изразявам е най-близка до чувството ми...Не ми харесва деленето на групички - във всеки от вас аз харесвам по нещо и в младите-опитите им, развитието им...Остроумните ви раздумки и коментари - също...Но, когато нещо не ми харесва, просто подминавам.И в другото ми пространство няма претенция за художествена стойност, то просто е личната ми изразност. За мен борбите са излишни...
-
Хубаво стихотворение, Райне, но дали в борбата за коментари не се губим, аз например винаги гледам подозрително, когато някой ми цвъкне - Разкош! И така на седем-осем произведения в рамките на 10 минути например. Също и когато някой ме поставя в любими, но не коментира, от страх да не си навлече нечий гняв
Смешно, нали!
Реално това става причина в един момент да търсим други пространства.
Вероятно и затова автори като Мартин Спасов, Цвета Иванова, Лили Чолакова, Нини Чилянска, Катя Рашева и още много други, с които общуваме навън, престанаха да публикуват тук. -
Радвам се, че пак публикуваш.
За останалото... напълно те разбирам. -
Коментираше ми се вчера, защото се публикуваха хубави творби, но видях коментарите на господин Станков, други под творбата на Мария Панайотова...и ... И ми стана тъжно, че тук не се разбира колко не е необходимо да си приличаме, но се доказва как различията не могат да ни допълват. Тази атмосфера е загуба на време. Не учи на нищо...Какво доказват напъните на капацитетите!?
Подмятанията с надут подтекст? Идея нямам...
Благодаря ти, Ники!
Леко перо на всички! -
Много е красиво, Райне!
Разкош!💖💖💖
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и най-ми хареса творбата ти "Нищото" Поздравявам те, че си разработила тази дълбоко философска тема! Ще те следя с интерес...и ти благодаря!
Иренче - имам много спомени от красотите, които твориш...радвам се, че си тук!
Ники
Бъдете вдъхновени!