Лесните любови са нетрайни
Стягат битието сто въпроса.
Черна врана в клоните ще кресне.
Ти дори не знаеш, светлокоса,
че поет не се обича лесно.
Надникни в душата му дълбока,
дето в полунощ се раждат песни
и сама ще видиш, тъмноока,
че поет не се обича лесно.
Вятър ли повее - все го вика
и посоките му стават тесни...
Още ли не вярваш, милолика,
че поет не се обича лесно.
Той рисува с рими свойта мъка,
акварелите си мракът смесва...
Разбери накрая, нежноръка,
че поет не се обича лесно.
Не дълбай сега из тези тайни -
може моя образ да те стресне...
Лесните любови са нетрайни
и това на всички е известно!
© Димитър Никифоров All rights reserved.
