Лесно се забравя
Спести ми тежки думи на раздяла
и без това с години ме боля.
Изтърках коленете си в олтара...
Не се оплаквам. И не те виня,
че вземаше душата ми по малко
и къташе я... Все за черни дни,
когато да обичаш просто някой,
не е самотно... И не те боли.
Но всичко е отровено. Безбожно.
И всяка дума реже като нож...
В душата ми е винаги тревожно
и нека е последна тази нощ...
И замълчи - каквото и да кажеш,
не ще зараснат раните в гръдта...
Доброто, казват, лесно се забравя,
но тежките ти думи... Никога.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
