Летеж
ЛЕТЕЖ
“Орльо, орльо, горско пиле,
дай ми твоите криле,
за да литна...”
Стара песен
Да литна?
Мога!...
Зъбери безкрайни
предлагат път към облачната вис.
Но полетът е неподвластна тайна
и птича орис, и печален риск...
Джамии вдигат тънки минарета
над кръгъл купол, остър пръст забол
сред синьото пространство на небето.
Да литна мога!
Но не съм Манол...
От покрива на блока пететажен
по-лани литна възрастна жена.
Но полетът ù свърши на паважа.
Да литна мога!
На каква цена?...
Родени сме на този свят безкрили –
земята ни е участ доживот.
Икар е мит.
Но цял живот се силим
да полетим към слънчевия свод.
Човек е скитник със сърце-бродяга,
извечен пленник на простора вън.
Да литна мога днес,
сега,
веднага,
но да летя – единствено насън...
А хоризонтът син зове и мами,
небето вън ухае на цветя...
...поредната човешка малка драма:
да литна мога!
Искам да летя...
© Валентин Чернев All rights reserved.
