Летен дъжд
Земята вихрено разпуска
косите си от летен дъжд
и с тази женствена прическа
докосва зреещата ръж.
Два облака вежди присвиват
и пламва рязко огнен взор,
стихиите за миг се сбиват -
вода и огън в кръгозор.
Отнякъде изскоква вятър -
виновникът за този яд,
и - гузен заради белята,
разгръща слънчев следобяд.
© Даниела Тодорова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
