Jul 19, 2006, 12:44 PM

Летен спомен

  Poetry
867 0 3
Понякога стоя и си спомням дните,
когато тъй нежно погледна ме в очите.
Там на плажа ме плени,
с твоите красиви сини очи...
Помня пепеляво русите коси,
и онези-погледи жарки и страстни.
Страстта превземаше дори нощта,
и колко бързо минаваше край теб деня.
Ах,колко силно тогава те пожелах,
и как за тебе аз мечтах.
От горещите дни,
ледът по тялото можеше да се стопи.
Страстно целуваше ме ти,
сърцето си,усетих,наиситна ми подари.
В предгръдката ти силна аз,
забравих коя съм от раз.
Вече година мина,
любовта от сърцето ми си замина.
Ала споменът във мен гори,
всеки път щом за теб се сетя дори.
Но нужда от твоите очи,
нямам вече,разбери!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ааа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Весе,ще се опитам да го преработя.
  • Изпитани чувства ,но за да станат поезия им трябва още работа
    Успех...
  • Ясно и кратко. Мерси!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...