Летен вятър
Летен вятър
Летен вятър съм, леко се нося
и разрошвам с милувки тревата,
гоня твойте къдрици игриво,
вдигам малко перце от земята.
Във прозореца тихо подсвиркам,
със пердето се правя на Каспър,
влизам в стаята леко, на пръсти...
Продължавам ефирно нататък.
На девойка полата повдигам,
тя свенливо с ръце я прибира...
На децата вратлето обичам
да краснея с целувка парлива.
Летен вятър съм... нежен, гальовен,
с мене заедно в утрото тичаш,
аз съм бледо лилава феерия,
хлад ти давам, а ти ме обичаш.
Там, към залеза слънцето слиза...
аз край теб безтегловно се рея
с моя дъх нежен, мил, леко хладен,
пак издувам бялата ти риза.
© Христина Дренска All rights reserved.
