Летни копнежи
Накуцва денят, като прегърбен кон
по пътека обрасла в треволяци,
пръхти и издува устни във стон,
свирепо полазван от паяци.
Вече загърби дълбоки въздишки,
срещи спонтанни, като порой,
обещания нежни, заръки предишни,
в огнено топъл и зноен покой.
Нощта разголва съблазни и ласки,
безспирен поток от любови вали,
и нежни шепоти в близките храсти
омайват жадни за обич души.
В простора се носи ехо от юли,
в пазвите цветни картини събрал,
знам, някой ден и мен ще целуне,
миг прекрасен, жадуван, мечтан.
И ето небето докосна с десница,
жадни за обич мойте гърди,
вселената сви се, до синя зеница,
в душата остана, в сърцето трепти.
© Миночка Митева All rights reserved.
