Безгрижно минаха дните
и лятото бързо изгаря жарта си.
Оставя ни то морето и спомени в душите,
безгрижно сновели по пясъка мек.
Отново ще търся красивите моменти и великия полъх
на плажа вечен изгарящ тъгата.
Ще чакам те пак да се върнат
и да останат вечно навътре в сърцата.
© Стефан Станев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
