Летя през времето
Пълзя по гънките на времето.
Издраскана от ръбчетата
на бодливите и сенчести стрелки.
Стрелки замрели и показващи,
че всичко спряло е...
Че няма вчера, утре, днес.
Просъсква призмата в очите ми.
Изгаря розите, а после всички цветове.
Напукват се от скука дните,
отчаяни, безмълвни с векове.
Червеното от раните изпивам.
Поръсени със болка - бяла сол.
Не са сълзи, а спомени.
Събирам сила и не викам.
Сега сърцето ми единствено крещи.
Разкъсвам тънките конци и здравите.
Съшили сферите, матрици, светове.
Започва да вали. Усещам го.
Летя през времето...
а май съм без криле...
© Ол All rights reserved.
