Летя си на метлата и си свиркам...
Понеже ми е депресивно сивото,
а телевизорът до лудост дразни,
че деветини, бабини преливате –
от празно в пусто и от пусто, в празно,
понеже хич не съм по сериалите,
за мене болката лице си има –
поспрете се, преди да ме ожалите,
това е просто депресивна зима.
Понеже уморена съм, от скитане,
а трудно залъгалки ме приспиват.
Тома Неверни съм и имам питане –
защо с варак лъжите се прикриват?
Понеже непокорство, любопитното,
по вените ми се разлива – лудо,
на моята планета – за отринати,
е вече пролет. И света се буди.
Понеже не мирувам – закарфичена,
в хербариите на музейни сбирки,
ни в ад, ни в рай съм – трудна за обичане –
летя си на метлата и си свиркам...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Браво,Магьоснице!
