Едно бесило черно още там стои
край София, невидимо за всички,
и още крясъкът на гарвана ехти
с плача на майка в зимна вечер.
В борба неравна за свобода
от свои скрит и от своите предаден.
Един човек велик,
за нас пожертва младоста си.
С минута мълчание днес
свеждам глава за дякона Левски с почит.
Дано да осъзнаем някой ден
мечтите, за които той се бори.
© Звезделина Василева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
