Пред мен стои едно лице,
с очи говорещи за хлад в сърце.
В ръцете му виждам аз цветя,
разговорът с цветята потече на мига.
Ето другото лице,
празнотата хлопа в ръждясало сърце.
Летяща птица в него щеше да се блъсне,
а той закара колата на автомивка да я
ЛЪСНЕ.
Здравей, как си лице?
"Бързам с болка на сърце."
Облакът зад нея ми жестикулира,
"Часът за маникюр ще изтърве..."
М.09. 07.
© Малина Арнаудова All rights reserved.