Sep 15, 2007, 3:35 PM

Лица

Poetry

829 0 0

Пред мен стои едно лице,
с очи говорещи за хлад в сърце.
В ръцете му виждам аз цветя,
разговорът с цветята потече на мига.

Ето другото лице,
празнотата хлопа в ръждясало сърце.
Летяща птица в него щеше да се блъсне,
а той закара колата на автомивка да я
ЛЪСНЕ.

Здравей, как си лице?
"Бързам с болка на сърце."
Облакът зад нея ми жестикулира,
"Часът за маникюр ще изтърве..."

М.09. 07.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0