Лица... Души... Съдби!
Вървя аз всеки ден по пътища познати
и се натъквам на лица тъй непознати.
Гримаси сложни приковали техните черти,
очи, пропити от сълзи,
тревоги завладели нежните души!
А хората прикриват тези си беди
със грим, червило и погледи встрани.
Но можеш ли да скриеш туй, което най-много те боли,
поривите на сърцето и душата ти!?
Не сме ли хората създадени с уши,
не сме ли надарени със очи,
не обрисуваме ли със лице, с уста, с ръце
всичко, дето трябва да се изрече!?
И нужно ли е със лъжи дори
да обковаваме съдбите си...!
За да се видим горди в огледалото,
да си легнем спокойни под одеалото,
защото видите ли - по-безгрешни сме, нали...!?
А дали не лъжем себе си...?
Дали!? Дали!? Дали...!?
и се натъквам на лица тъй непознати.
Гримаси сложни приковали техните черти,
очи, пропити от сълзи,
тревоги завладели нежните души!
А хората прикриват тези си беди
със грим, червило и погледи встрани.
Но можеш ли да скриеш туй, което най-много те боли,
поривите на сърцето и душата ти!?
Не сме ли хората създадени с уши,
не сме ли надарени със очи,
не обрисуваме ли със лице, с уста, с ръце
всичко, дето трябва да се изрече!?
И нужно ли е със лъжи дори
да обковаваме съдбите си...!
За да се видим горди в огледалото,
да си легнем спокойни под одеалото,
защото видите ли - по-безгрешни сме, нали...!?
А дали не лъжем себе си...?
Дали!? Дали!? Дали...!?
© Костадин Пулев All rights reserved.
