Swetyl (Светозар Петров)
31 5
Apr 4, 2010, 5:01 PM

Лицемерие 

  Poetry » Other
755 0 3

 

 

Зад усмивката се крие нож,

зад услуга и зад помощ – корист.

Най-добрият

зад гърба си

е най-лош.

Най-успелият

пък за врага си

става болест.

.

Мразим! Но пък искаме победа.

Търсим начини да се уредим,

после на услугата отвръщаме

с подлагане на крак.

Във животни се превръщаме,

или във хора,

но с обратен знак.

.

Усмихна се,

предполагаем приятел,

наивникът си нахлузи въжето

и ето,

отново предател

мечтите наивни строши.

На парчета

са идеали и вяра,

останал е кярът...

във прахта са

всички добри

мисли.

Да те сгазят пак искат

хора, готови на всичко.

За свои облаги

във ада повличат

и всичко изстискват

от всеки.

Оттука нататък

ще бъде така

и во веки

ще бъде самотна

искреността.

© Светозар Петров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • страхотно е ,много истинско
  • Хубаво и силно стихотворениел Би звучало точно толкова актуално преди хиляда години, и може би след сто също. Искреността според мен е въпрос на съзнание и вътрешна потребност.
  • За съжаление-реалност.
    Харесах! Христос Воскресе!
Random works
: ??:??