Apr 4, 2010, 5:01 PM

Лицемерие

  Poetry » Other
1K 0 3

 

 

Зад усмивката се крие нож,

зад услуга и зад помощ – корист.

Най-добрият

зад гърба си

е най-лош.

Най-успелият

пък за врага си

става болест.

.

Мразим! Но пък искаме победа.

Търсим начини да се уредим,

после на услугата отвръщаме

с подлагане на крак.

Във животни се превръщаме,

или във хора,

но с обратен знак.

.

Усмихна се,

предполагаем приятел,

наивникът си нахлузи въжето

и ето,

отново предател

мечтите наивни строши.

На парчета

са идеали и вяра,

останал е кярът...

във прахта са

всички добри

мисли.

Да те сгазят пак искат

хора, готови на всичко.

За свои облаги

във ада повличат

и всичко изстискват

от всеки.

Оттука нататък

ще бъде така

и во веки

ще бъде самотна

искреността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светозар Петров All rights reserved.

Comments

Comments

  • страхотно е ,много истинско
  • Хубаво и силно стихотворениел Би звучало точно толкова актуално преди хиляда години, и може би след сто също. Искреността според мен е въпрос на съзнание и вътрешна потребност.
  • За съжаление-реалност.
    Харесах! Христос Воскресе!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...