Днес е толкова слънчево, топло и тихо.
И листец не помръдва на дървото отпред.
Лятото, идващо или заминаващо, ще се върне отново при теб.
Котаракът на двора е сит.
И полегнал на входа спи и мърка доволен.
В сърцето си чувствам нова любов.
Как отваря вратата.
На пръсти пристига.
Дълги клепки повдига.
Усмихва се, радва се на живота щастлив.
Има разбира се личен мотив.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
