Feb 25, 2008, 9:46 PM

life in mono?

  Poetry » Other
954 0 6
меланхолизирам
в понеделник сутрин
на прага на съня
и класната си стая

грижа се

осмислям се от
всичко онова
което
вече нямам
право
забраних си
да
сънувам

спъвам се
в капаните
които
предвидливо
сам съм си
заложил
в речниците по латински
които даже
за възглавница
не стават

и с всеки изминал ден
залезът настъпва
все по-тихо
и
по-тихо
и
по-тихо…
… какво следва?
life in mono?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...