Lifetime

Poetry » Other

1.5K 0 1

Чувствам се толкова щадяща се и
понякога прекалено отдаваща се...
Боря се с мъката, която все по-често
ме застига, боря се, но силите ми сякаш
отмаляват и все по-слаба ставам, но не се
предавам! Фонът на живота ми не е черен!
На моменти светлее и за тези моменти човек
си заслужава да живее! Нацепена от мрак и
страдание, болка и разруха, аз все още дишам
и желая надеждата ми никога да не угасва...

лирическа миниатюра: Радостина Бешпарова :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

childheart (Николова)

Много познато... но никога не бих могла да го опиша по този начин

2010-04-06T21:35:03+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0