Lifetime

Poetry » Other

1.5K 0 1

Чувствам се толкова щадяща се и
понякога прекалено отдаваща се...
Боря се с мъката, която все по-често
ме застига, боря се, но силите ми сякаш
отмаляват и все по-слаба ставам, но не се
предавам! Фонът на живота ми не е черен!
На моменти светлее и за тези моменти човек
си заслужава да живее! Нацепена от мрак и
страдание, болка и разруха, аз все още дишам
и желая надеждата ми никога да не угасва...

лирическа миниатюра: Радостина Бешпарова :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

childheart (Николова)

Много познато... но никога не бих могла да го опиша по този начин

2010-04-06T21:35:03+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0