Лилав щурец за метафори ми спори
В тази нощ лилава, студено е и ръми.
Вините си премислих и претеглих.
В полудели сънища и ветрове.
Забравих за икони занемели и
безквасен хляб.
Дервиши залези въртят си, сякаш
като раците назад и назад.
В тази нощ лилава, се отчупих,
звезда съм бродница и ярка.
Удавена в сто реки.
Понякога съм "тиха река", естуарна
и млада.
Небето фибата си откопчава
с валежи.
И изливам се стихия, горска самодива.
Извивам се преломно, сякаш на
хиляди змийчета.
Да следвам посоки зажаднели.
В тази нощ лилава, сляп вятър
грешките открива.
Грях ли е "светлите си рими" да
обличам?
Макар все на тръни да стъпвам.
Кактусите боцкат в очите, от онзи
бич от думи.
Вретище си обличам и ризите горя си.
И прилепите с жадни устни за чумата
си чакат.
За жлъч от думи и поквара единична.
Вълк до вълк, челюстта си хапе,
да пребори инстинктите вродени.
Че стадото е стадо, слепотата си
не мори!
Възкръсват Содом и Гомор, под
залези страхливи!
Студено е и ръми, в тази нощ лилава.
В прегръдките си приютила, синьо
паяче Надежда.
Букетче водна лилия и стръкче
рамунда.
Лудост е щурче безброй, в плактонна
мъгла да процежда малка, дъждовна
соната!
17.05.2024г
Николай Василев
Твори и не спирай, Наде!
Поезията ти е цяла вселена!
© Николай Василев All rights reserved.
"Небето фибата си откопчава с валежи."
