Липсваш ми...
Прибрах се и заключих. Сама.
Приплъзва се през фугите на пода
една отровна тишина.
Наливам си уиски с лед и сода.
Отпивам глътка за кураж,
за да отключа на болката клеясалия стон.
А мисълта е кухият кофраж,
във който ще се вледеня като бетон.
И пак сама редя трапеза.
Слагам чинии, прибори - по две...
Очаквам той да позвъни и влезе, ...