Липсваш ми!
И ето по пътя безшумно търкулна се сèдмица,
откакто ти ненадейно си спомни за мен.
Минават безспоменни празници-делници
и всъщност ми липсваш във всеки мой ден!
Сред хиляди сложно обагрени истини
в живот-лабиринт със изгубена Аз,
усещам как пак се промъкваш във мислите
и всъщност ми липсваш във всеки мой час.
Минават се дните безкрайни и чужди
и вятър процепва просторите с вик,
сред облак от спомен обгърната виждам,
че всъщност ми липсваш във всеки мой миг.
И ето, решаваш, че време е! Трябва! Набираш
и чуваш как весело казвам ти „Да!”
А дали ти в слушалката също разбираш,
че всъщност ми липсваш дори и сега?
© Даниела Йорданова All rights reserved.
