Стопих съня си, покой не зная,
изгарям в болка до зори,
проклинам се, че те желая,
но мисълта по теб неистово гори.
Очите търсят в друг да те познаят,
но пагубно отново теб зоват,
ръцете ми отпуснати ридаят,
жадуват около теб да се сплетат.
Пленени сетивата ми остават,
докрай разбунени за теб сноват,
и чакат твоята вселена ярка,
във вярност да й се врекат.
© Мартина All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
