Липсваш ми
Липсваш ми
Безмълвен остана дни наред,
с поглед далечен, блуждаещ,
стискаше в шепа малко късмет,
но не ти стигна до края...
Очите ти с тъга ме изгарят,
учестено сърцето ми бие,
как да ти помогна, кажи ми,
коварната болест, да надвием.
С теб изживяхме голяма любов,
по-благословена от живота,
бяхме неразделни, ден и нощ,
а сега разделени за вечно.
Тази нощ ти приспа на дълбоко,
в недрата на черната земя,
останах самотна в леглото
вече ми липсва твоята ръка...
Прахът на времето всичко покрива,
колко несправедлива е смъртта,
ще те нося в сърцето докато ме има,
дорде и мен ме грабне вечността!
06.08.2021
© Миночка Митева All rights reserved.
Прегръщам те. Разтърсваща и силна творба!
