Aug 10, 2021, 10:08 AM

Липсваш ми 

  Poetry
803 5 30

Липсваш ми

 

Безмълвен остана дни наред,

с поглед далечен, блуждаещ,

стискаше в шепа малко късмет,

но не ти стигна до края...

 

Очите ти с тъга ме изгарят,

учестено сърцето ми бие,

как да ти помогна, кажи ми,

коварната болест, да надвием.

 

С теб изживяхме голяма любов,

по-благословена от живота,

бяхме неразделни, ден и нощ,

а сега разделени за вечно.

 

Тази нощ ти приспа на дълбоко,

в недрата на черната земя,

останах самотна в леглото

вече ми липсва твоята ръка...

 

Прахът на времето всичко покрива,

колко несправедлива е смъртта,

ще те нося в сърцето докато ме има,

дорде и мен ме грабне вечността!

 

06.08.2021

© Миночка Митева All rights reserved.

Познавате ме по- добре от мрака.
Понякога поглъща и мълчи.
Дори на прага обич да ме чака,
лъжа забулва нейните очи.
Луната от високо – не видяла, ...
  360 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??