Липсваш ми
Ти замина надалече
и ме остави сама,
да те чакам ме обрече
без да зная докога.
След теб остави самота
и купища сълзи,
в огромна празнота
превърна мойте дни.
Остави нощи безсънни,
в които отчаяно те викам "ела"
и дни безкрайно дълги,
белязани със пустота.
Боли! Боли, че си далече,
а аз не мога да попреча.
И питам се в дългите нощи:
"Колко? Колко има още?".
Сърцето ми бие със болка
и плаче моята душа,
да знаеш само колко
искам да съм с теб сега...
Ако знаеш как ми липсваш
и как боли,
ако можеш да почувстваш,
това което в мен гори
ще разбереш, че за теб тупти
сърцето в моите гърди,
че без теб пустиня зла
за мене е света!
и ме остави сама,
да те чакам ме обрече
без да зная докога.
След теб остави самота
и купища сълзи,
в огромна празнота
превърна мойте дни.
Остави нощи безсънни,
в които отчаяно те викам "ела"
и дни безкрайно дълги,
белязани със пустота.
Боли! Боли, че си далече,
а аз не мога да попреча.
И питам се в дългите нощи:
"Колко? Колко има още?".
Сърцето ми бие със болка
и плаче моята душа,
да знаеш само колко
искам да съм с теб сега...
Ако знаеш как ми липсваш
и как боли,
ако можеш да почувстваш,
това което в мен гори
ще разбереш, че за теб тупти
сърцето в моите гърди,
че без теб пустиня зла
за мене е света!
© Калина All rights reserved.
Сега сериозно - вложила си чувства, но му трябва още доста за да се нарече "стихотворение". Като начало чети повече поезия за да разбереш какво имам предвид. Успех!
