Jan 21, 2007, 1:01 AM

Липсваш ми

  Poetry
1.7K 0 6

                                                       Липсваш ми ...
                                     
                                              Когато телефонът ми звъни,
                                              си мисля, че си ти.
                                              Когато гледам безкрайното небе,
                                              си мисля за теб и твоето лице.
                                              Когато си лягам,
                                              мисля за преживяното с теб.
                                              Когато чуя тъжна песен,
                                              плача и се чудя защо.
                                              Когато се замисля,
                                              мисля само за теб.
                                              Когато погледна снимката ти,
                                              ме побиват тръпки.
                                              Когато чуя, че говорят за теб,
                                              питам "какво".
                                              Но аз съм ти дала обещание,
                                              "че няма да ми липсваш".
                                                       Но кажи ми,    
                                                 мога ли да го спазя?
                                         Kогато толкова много ми ЛИПСВАШ!!!    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Славеева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Към края ритмически не е добре ,но си личи ,че е написано с чувство и зажалост чувтвото ми е познато и на мен.Поздрав
  • напълно ми е познато!същото се случва с мен сега!Малииии благодаря на такива като вас, които по някакъв начин ме успокояват!
  • Трудно обещание!
    Поздрави
  • Мерси Нети
  • мммм много е яко доста ми е познато маи при мене има нещо такова хехе

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...