Пак те няма. Вали тишина
по перваза на моите мисли.
Уж е само красива игра,
но защо ли, защо ли ми липсваш?
Разноцветните капчици смях
и искрата игрива в очите,
ако няма те, сън тежък спят
и безкрайни и скучни са дните.
Колко искам сега да си тук,
само с дума една да прегърнеш
пак света ми измръзнал, напук
на греха на кълнилото зърно. ...