Лист от календара
Не ме питай защо днес тъгувам,
не казвай „Усмихни се", недей!
Не разпитвай защо пак будувам,
песента позната днес не ми пей.
Нека този лист изчезне в безкрая
не дошъл, не отминал - не нужен...
Какво е радост, не искам да зная -
виж очите, няма взор теменужен.
Не очаквай да цъфти розов цвят -
от солта в сълзите вехне, умира.
Без бодли рози много, цъфтят...
но без корен, животът им спира.
Не търси в календара тази дата.
Един лист скъсан, на земята лежи
Не, не е лист, лежи там душата.
Без душа, едно сърце днес тъжи...
20.04.2008г
© Анета Саманлиева All rights reserved.
