В тишината, чуваща се отдалеко,
усещам вчера, утре и сега.
Едно листо политна, падна меко.
Като ласка нежна на жена.
Художник на картина цветна
и думи, любещи се, на творец,
изпълват музика планетна -
строят от красота дворец.
Треперя, всичко е прекрасно.
Изгрява и залязва любовта.
А следващо листо безгласно
напомня ми за вечността...
© Красимир All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
