В тишината, чуваща се отдалеко,
усещам вчера, утре и сега.
Едно листо политна, падна меко.
Като ласка нежна на жена.
Художник на картина цветна
и думи, любещи се, на творец,
изпълват музика планетна -
строят от красота дворец.
Треперя, всичко е прекрасно.
Изгрява и залязва любовта.
А следващо листо безгласно
напомня ми за вечността...
© Красимир All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
