В тишината, чуваща се отдалеко,
усещам вчера, утре и сега.
Едно листо политна, падна меко.
Като ласка нежна на жена.
Художник на картина цветна
и думи, любещи се, на творец,
изпълват музика планетна -
строят от красота дворец.
Треперя, всичко е прекрасно.
Изгрява и залязва любовта.
А следващо листо безгласно
напомня ми за вечността...