Apr 10, 2008, 4:27 PM

Листопад

  Poetry » Other
827 0 2
Да се завърна ли?
Ще позная ли пътеката
под листопад от думи и съдби?
Неподвластни ни на вятъра,
нито на солените реки.
Не! Пред мен е чисто.
Под всяка стъпка
ще забравям по листо,
кога попито в прозаична охра,
кога изтляло до червено от страстта.
И в зелено
ще парят рани отворени,
но пак ще тичам върху утринна роса,
докато брадва не остави
само корените ми в калта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...