Stivanoff (Стоян Иванов) Stivanoff (Стоян Иванов)
26
Apr 10, 2008, 4:27 PM

Листопад

  Poetry » Other
826 0 2
Да се завърна ли?
Ще позная ли пътеката
под листопад от думи и съдби?
Неподвластни ни на вятъра,
нито на солените реки.
Не! Пред мен е чисто.
Под всяка стъпка
ще забравям по листо,
кога попито в прозаична охра,
кога изтляло до червено от страстта.
И в зелено
ще парят рани отворени,
но пак ще тичам върху утринна роса,
докато брадва не остави
само корените ми в калта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0