Листопад
Да се завърна ли?
Ще позная ли пътеката
под листопад от думи и съдби?
Неподвластни ни на вятъра,
нито на солените реки.
Не! Пред мен е чисто.
Под всяка стъпка
ще забравям по листо,
кога попито в прозаична охра,
кога изтляло до червено от страстта.
И в зелено
ще парят рани отворени,
но пак ще тичам върху утринна роса,
докато брадва не остави
само корените ми в калта.
Ще позная ли пътеката
под листопад от думи и съдби?
Неподвластни ни на вятъра,
нито на солените реки.
Не! Пред мен е чисто.
Под всяка стъпка
ще забравям по листо,
кога попито в прозаична охра,
кога изтляло до червено от страстта.
И в зелено
ще парят рани отворени,
но пак ще тичам върху утринна роса,
докато брадва не остави
само корените ми в калта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Иванов Всички права запазени
