Листопади

Poetry » Philosophical

853 0 13

Съдбата ми е вестоносец бял,

препуснал сам през слънчевите клади!

И сякаш тук и днес не съм живял...

а в приказка от сънни листопади!

Щом вихрите подгониха мечтите

отвъд предела на несбъднатото щастие,

останаха надеждите, които

очакват в ъгъла на спомените лятото...

А колко ли такива пъстролетия

ще ме зареждат още с мъдри думи?!

Било ли е, или навън е есенно -

листа от злато се превръщат в шума!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

monilia (Симеон Пенчев)

Много ми хареса !

2010-11-12T13:19:00+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Красиво е тук!
Обичам да гледам как падат листата...

2010-11-11T12:51:47+02:00
rozita-p (Росица)

"И сякаш тук и днес не съм живял..." - това познато чувство.
Хареса ми много. Поздрави!

2010-11-10T08:42:52+02:00
lu4 (Мартина)

Красиво е, Мариан!

2010-11-08T21:02:04+02:00
plami-6 (Плами)

"листа от злато се превръщат в шума"
Малко тъжен, нежен, лиричен стих! Поздрав и от мен, Мариане!

2010-11-08T06:22:20+02:00