ЛОДКА В ОКЕАНА
Животът ми е
лодка в океана
и люшка се от сутринта
до здрач,
старая се да съм докрай
засмяна,
но на съдбата си не съм ковач.
Понасят ме вълни на отчаяние
и всичко ми е черно и фалшиво,
но идва лек ветрец
и с някакво очарование
понасям вече кръста си
щастливо!
Така било е и
така ще си остане -
днес ангел съм,
а утре съм хетера
и моля се на Бог
да бъда истинска,
и своя пристан
в океана
да намеря!
© Ая Цонева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
