Защо ме гледаш ти така,
усърдно-грозно, чак космато?
Нали от моята душа,
до вчера пиеше безплата?!
Нали – от моето сърце,
във цвете нежно те превърнах,
нали стоящ като дете,
копнеех – в Господ да те зърна!
Дали за всичко бил съм прав,
или сърдечна бе – измама?
Любов, ако била е с нас,
не бихме стреляли нахалост,
Но в себе си! до край, без жал!
със истина, със правда вечна!
А в тоя – глупав карнавал,
в окови сме, тъй неестествено.
© Аспарух Любенов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
