Защо ме гледаш ти така,
усърдно-грозно, чак космато?
Нали от моята душа,
до вчера пиеше безплата?!

Нали – от моето сърце,
във цвете нежно те превърнах,
нали стоящ като дете,
копнеех – в Господ да те зърна!

Дали за всичко бил съм прав,
или сърдечна бе – измама?
Любов, ако била е с нас,
не бихме стреляли нахалост,

Но в себе си! до край, без жал!
със истина, със правда вечна!
А в тоя – глупав карнавал,
в окови сме, тъй неестествено.