Пътят е кален и хлъзгав,
залитам и падам в калта,
но бързо след туй се изправям,
с усмивка поглеждам света.
Какво от това, че съм лоша,
има по-лоши от мен,
да бъда добра не е късно,
и да имам живот подреден.
До вчера отстъпвах пред всичко
и губех любими неща.
От днес ще решавам самичка
и ще бъда щастлива жена.
© Мария Мирчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
