Лов на любов
Лов на любов
В този божествено вял хронотоп
свря се времето да бозае.
Утрото заспа чак до кобни тъми
и земята потъна в тилилейска омая.
По пътя непът и в часа без минути
чудото кукна врабчово върху мен –
душата дете го сграбчи без смут
и очите щръкнаха с криле омиглени.
Ето го Него – Ловеца хитрец,
ласкав, без дивеч, с перо нагласено,
с килнати думи, снимки и сцени,
щедър за утре, с меню от дилеми.
Скочих в ръцете му, усуках се в него.
Беше ми хубаво, омрежено, ново –
една от жените от улова, последната,
но с илюзии челни и с бъдеще голо.
Ръцете ми стигнаха времето горе,
душата се вдигна на пръсти.
Жената във мен дръпна земната връв
и заналива до притом и лъст.
Да, но... Ловецът си имал пътека
и тя била, каза ми, на другия край на планетата.
Няма как... Сори, малката! Ще дълбае тунел,
за да бърза към нея, заветната.
Ямата... Адът в нея и в мен. Безстилие.
„Ако искаш – тлей, ако можеш – излизай!”
Последната реч на ловеца... идилия (!)...
и последният любовен агент. Адио!!!
© Златина Георгиева All rights reserved.
