Ловецът на усмивки
Ловецът на усмивки днес е тъжен.
Лицето си подпира с длани.
На мислите си в тънката окръжност
улавя само свойте рани.
Макар да са зараснали отдавна,
понякога болят до лудост.
Усеща се като безплътна сянка,
която кротко си будува.
Ловецът на усмивки днес е плячка.
На сиви спомени е в клопка.
От тъжното сега не му се плаче -
соленото разрежда с водка...
Той другите за себе си не пита,
а сам по себе си гадае.
И цял ще се издърпа за косите,
когато сам се опознае.
Ловецът на усмивки днес е тъжен.
Той всъщност рядко се усмихва.
Усмивката му е полуокръжност,
в която всяка болка стихва...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
