Feb 10, 2014, 5:58 PM

Ловна хижа

  Poetry » Other
953 0 0

Хижа стои във гората,

обгърната плътно от мъглата.

Стои самотно тиха,

нея спомени обвиха.

Тя беше слънчева, открита,

а сега е само превита.

Децата играеха задружно

и ù даваха всичко нужно.

А то беше само едно,

а сега е празно петно.

Макар и да беше за лов,

тя искаше само едно - любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иветтт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...