Любов в хаоса

Сто пъти пъзела редих. Не става.
Луна добавих. Обич. Топли есени...
Съдбата мине, бръсне го с ръкава,
като листенца златни в танц понесени,

от масата проядена и крива,
частичките летят и няма сбиране,
търпението хич не ми отива,
роден напролет моят дух немирен е.

Парченцата ли? До едно ги помни,
заменя ги душата с част от себе си,
с останките на счупените стомни,
заблудите, че някому потребен си.

Дали изобщо нявга ще успея?
Зли бури моя пъзел са разпръснали...
Последното парченце пазя. Нея.
Любов за луди – в хаоса възкръснали...