Луда бездна
Един случаен телефонен звън
разби света ми омагьосан….
Събудих се от дълъг сън!
Нахлуха хиляди въпроси!
След първия миг вцепенение
във мен се плисна тишината.
Крещяха грозните съмнения!
Болеше ме за стар приятел!
Прости ми,че в света жесток
те наранявах и те мразех!
Не знаех дявол или бог
да моля, за да те запазя!
Между съмнения се скитах
кървяха нозете ми- босите
Не веднъж в луда бездна политах
дъжд студен ме прониза до кости…
Теб любов нараних и копнях,
страшен беше мига на отричане
Но отново за тебе живях -
теб аз търсих и с тебе политах!
Затуй до сетния си дъх
ще пазя трудните въпроси!
Без теб вълните не шумят
и птиците остават боси…
Без теб земята не цъфти,
без теб не мога да политам
към блеснали в нощта звезди!
Без теб и твоето „Обичам те!”
© Йорданка Господинова All rights reserved.
